За този блог


Аплодисментите заглъхват. Светлините угасват. Завесата пада. Публиката постепенно се изнизва от салона като върволица мравки – шумен поток от различни гласове. Коментари, критики, планове за вечерта. И аз излизам заедно с тях, с трескави и забързани стъпки си проправям път през тълпата навън, към хладната вечер. Понякога се заслушвам в заобикалящите ме мнения. Но в повечето случаи имам нужда да се отдалеча от всичко, да успокоя блъскащите се като птици мисли в главата ми и да остана насаме с впечатленията си. Без чуждо влияние, без предварителни рецензии, просто аз и промененото състояние на ума ми след двучасова постановка.

Постепенно успокоявам хода на стъпките си, а мислите ми приемат форма. Емоциите, предизвикани от пиесата, се кристализират – независимо дали става дума за разочарование, възхищение, веселие или тъга. Понякога се случва да изляза и с противното усещане, че съм си изгубила времето. Разбира се, това е илюзия, тъй като дори и от най-бездарното произведение или книга човек се научава на нещо… най-малкото какво да не гледа или чете.

Много мисли ми минават през главата след края на представлението… и една вечер, докато се връщах към дома си осъзнах, че имам нужда да ги споделя. Ала ако се опитах да го направя директно, споделеното се получаваше като зле оформена керамична статуетка – грубо и несъвършено, мислите се разклоняваха гротесково… и звучаха откровено глупаво.

Така се роди идеята за този блог.

Искам това да бъде мястото, където след всяка пиеса да присядам и да подреждам впечатленията си. Да пресъздам частица от изживяното през своя поглед. И ако някой пожелае, да допълни тези впечатления със своите собствени. Дори те да са в контра с моя начин на мислене. Нали в спора се ражда истината?

 

P.S. Авторката на този блог няма претенции мнението й да е меродавно, нито възнамерява да пише сложно звучащи театрални рецензии. Целта ми е да изразя гледната точка на обикновения зрител, който отива на представление, преживява трансформация на емоциите и възприятията си, върху сетивата му бива въздействано, дори биват атакувани. И съответно използва свободата на словото и виртуалното пространство, за да си излее душата. Искам да изразя нещата възможно най-достъпни, доколкото това изобщо е възможно когато става въпрос за гледна точка. Ако някой очаква дълги интелектуални трудове, то навярно скромният и изкушен от Мелпомена блог не е за него. Предварително си признавам, че имам много какво да науча за театралната история. Ала тези редове пиша от позицията на средностатистическия зрител.

 

Всеки друг, който пожелае, е добре дошъл да чете, да контрира, да се изразява както желае. Само ще помоля да се спазва добрия тон, без клетви и лични обиди!

 

Добре дошли в мастиления мрак! Нека шоуто да започне!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: