Дядо коледа е боклук

Merry Christmas To My Flickr Friends

Image by bill barber via Flickr

Първата ми асоциация при словосъчетанието „коледна комедия” е отвратителна галерия от образи „ала Hallmark”, подплатена с колаж от евтини и клиширани празнични картички, озвучена с мелодия от развалена музикална кутийка. Изстрел от конфети и лъскави гирлянди, гръмки реклами, втръснали до смърт песни и украса на всеки срещнат магазин. Куршум право в мозъка на всички жалки загубеняци, самотни по светлите празници.

Вероятно по този начин са разсъждавали и авторите на пиесата Дядо Коледа е боклук – представление, движещо се по острия бръснач между комедията и трагедията. Поне така си го представях, докато седях сред останалите от публиката и наблюдавах случващото се сред декор на порутена парижка сграда. Според сайта на Народния театър, съответно режисьора Велко Кънев, пиесата е „писана от актьори, преведена от актьори и, поне в нашия случай, поставена от актьор”. В ума ми се роди следната асоциация. Събират се шепа актьори след репетицията си в замръзнала от студ квартира, с горчив привкус в устата и безумно раздразнени от Коледната мания и всички съпровождащи я „прелести”. Един от тях внезапно подхвърля „Хайде да замесим една „алтернативна” коледна манджа?” Следва плодотворна brainstorming сесия, родена от студа, отчаянието и иронията, която всеки трябва да носи в себе си, за да не полудее. И ето ти рецепта за коледен „буламач”.

Разбира се, това е само моето въображение, реалността може да е съвсем различна, така и не успях да открия много за историята на пиесата.

Вземате вече споменатата парижка сграда и поставете в нея офис на дружество с идеална цел – подпомагане на споменатите вече загубеняци и изгнаници от обществото чрез откровени телефонни разговори, водещи през „дълги черни тунели с една бяла светлина накрая”. Забърквате невротичния лицемер мосю Пиер – жертва на бича на средната възраст, невзрачната и добронамерена стара мома Терез, запълваща времето си с плетене на криви пуловери, самотен възрастен емигрант, забъркващ отровни ястия и травестит с объркана самоличност. Поръсете с няколко щипки от обичайните перверзници и откачалки, звънящи по импулсните телефони. Добавете болезнено прямото дете на улицата Жозет (страхотно изиграна от Мария Сапунджиева) и бруталния й годеник Феликс – дива гавра с идеята за Добрия старец. Гарнирайте всичко това с много черен хумор (макар и на моменти избиващ на простотия), малко човешки драми, малко самоубийства по Коледа и двойна доза самоирония. И воала, ето ви рецептата на „Дядо Коледа е боклук”.

Комедия – определено – всички около мен се тресяха от смях и аплодисменти. Образите бяха типизирани, ала недостатъците и неудачите им бяха представени така, че публиката да ги заобича или най-малкото да изпита съчувствие. А вероятно и да се идентифицира по някакъв начин с тях?

И все пак – има нещо трагично в тази предимно забавна история. Самотата, отчуждението и нежеланието да се чуем един друг – горчив хап, погълнат с искрящото шамапнско на хумора. Често не усещаме как сме стигнали до ръба, не усещаме празнотата и нищото, докато не ни се срутят на главата. Нужно ли е събуждането да е придружено с пистолетен изстрел?

Резюмирано накратко: реалистична игра, запомнящи се персонажи, не чак толкова остроумни, но пиперливи диалози и онова малко засядане на буца в гърлото, когато се сблъскаш с проблемите си, макар и през призмата на комедията.

Ала ние сме просто малък отрязък от времето и не трябва да се вземаме твърде насериозно. Затова отидете на това представление с психическа подготовка за весела и откачена комедия. Останалото и сами ще го почувствате.

Гледайте!

Advertisements

4 Коментари (+add yours?)

  1. weasell
    Май 04, 2011 @ 09:57:39

    След година и нещо – две най-накрая бях успяла да се добера до билети за постановката октомври месец. И аз бях от тези, които много се смеят, но за мен постановката граничеше с простотията. Не ми хареса особено. Освен това на балкона срещу нас имаше няколко класа ученици, които се кискаха шумно при всяка мръсна дума (а постановката предлагаше доста материал). Как можеш да си стойностен преподавател, а да не ти стигне акъла, че не е добре да водиш деца най-много 5-ти клас на постановка с името „Дядо коледа е боклук“…
    Поздрави за поста.
    А защо вече не пишеш?

    Отговор

  2. ikaria
    Май 04, 2011 @ 11:50:54

    @weasel, Благодаря за коментара, напълно бях забравила за този блог, не вярвах, че някой изобщо попада на него. Напълно изоставен, горкия.
    Принципно пиша – основно в другия ми блог – Хрониките на графинята – http://thecountesschronicles.wordpress.com. За този – не знам какво стана, някак си ми умря ентусиазма, а и покрай кинодраматургията малко изоставих театралните си посещения. Което си е срамота, трябва да ги подновя, но като погледна графика си напред във времето, такова често не остава. 🙂

    Отговор

    • weasell
      Май 04, 2011 @ 12:16:10

      О, аз във другия те следя, но тук също ми стана много интересно. Все пак ще го навестявам от време на време, може да ти се откъсне от сърцето някой ред за моето любимо изкуство 🙂 Ха, дано 😀

      Отговор

  3. ikaria
    Май 04, 2011 @ 12:27:08

    Дано. 😉 Малко изпитвам притеснение да пиша за театър, сигурно поради неувереност в собствените си критерии, може и това да ми действа като спирачка. Ще поживеем, ще видим, в скоро време трябва да ида на някоя постановка, че е срамота. 🙂

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: