Дядо коледа е боклук

Merry Christmas To My Flickr Friends

Image by bill barber via Flickr

Първата ми асоциация при словосъчетанието „коледна комедия” е отвратителна галерия от образи „ала Hallmark”, подплатена с колаж от евтини и клиширани празнични картички, озвучена с мелодия от развалена музикална кутийка. Изстрел от конфети и лъскави гирлянди, гръмки реклами, втръснали до смърт песни и украса на всеки срещнат магазин. Куршум право в мозъка на всички жалки загубеняци, самотни по светлите празници.

Вероятно по този начин са разсъждавали и авторите на пиесата Дядо Коледа е боклук – представление, движещо се по острия бръснач между комедията и трагедията. Поне така си го представях, докато седях сред останалите от публиката и наблюдавах случващото се сред декор на порутена парижка сграда. Според сайта на Народния театър, съответно режисьора Велко Кънев, пиесата е „писана от актьори, преведена от актьори и, поне в нашия случай, поставена от актьор”. В ума ми се роди следната асоциация. Събират се шепа актьори след репетицията си в замръзнала от студ квартира, с горчив привкус в устата и безумно раздразнени от Коледната мания и всички съпровождащи я „прелести”. Един от тях внезапно подхвърля „Хайде да замесим една „алтернативна” коледна манджа?” Следва плодотворна brainstorming сесия, родена от студа, отчаянието и иронията, която всеки трябва да носи в себе си, за да не полудее. И ето ти рецепта за коледен „буламач”.

Разбира се, това е само моето въображение, реалността може да е съвсем различна, така и не успях да открия много за историята на пиесата.

Вземате вече споменатата парижка сграда и поставете в нея офис на дружество с идеална цел – подпомагане на споменатите вече загубеняци и изгнаници от обществото чрез откровени телефонни разговори, водещи през „дълги черни тунели с една бяла светлина накрая”. Забърквате невротичния лицемер мосю Пиер – жертва на бича на средната възраст, невзрачната и добронамерена стара мома Терез, запълваща времето си с плетене на криви пуловери, самотен възрастен емигрант, забъркващ отровни ястия и травестит с объркана самоличност. Поръсете с няколко щипки от обичайните перверзници и откачалки, звънящи по импулсните телефони. Добавете болезнено прямото дете на улицата Жозет (страхотно изиграна от Мария Сапунджиева) и бруталния й годеник Феликс – дива гавра с идеята за Добрия старец. Гарнирайте всичко това с много черен хумор (макар и на моменти избиващ на простотия), малко човешки драми, малко самоубийства по Коледа и двойна доза самоирония. И воала, ето ви рецептата на „Дядо Коледа е боклук”.

Комедия – определено – всички около мен се тресяха от смях и аплодисменти. Образите бяха типизирани, ала недостатъците и неудачите им бяха представени така, че публиката да ги заобича или най-малкото да изпита съчувствие. А вероятно и да се идентифицира по някакъв начин с тях?

И все пак – има нещо трагично в тази предимно забавна история. Самотата, отчуждението и нежеланието да се чуем един друг – горчив хап, погълнат с искрящото шамапнско на хумора. Често не усещаме как сме стигнали до ръба, не усещаме празнотата и нищото, докато не ни се срутят на главата. Нужно ли е събуждането да е придружено с пистолетен изстрел?

Резюмирано накратко: реалистична игра, запомнящи се персонажи, не чак толкова остроумни, но пиперливи диалози и онова малко засядане на буца в гърлото, когато се сблъскаш с проблемите си, макар и през призмата на комедията.

Ала ние сме просто малък отрязък от времето и не трябва да се вземаме твърде насериозно. Затова отидете на това представление с психическа подготовка за весела и откачена комедия. Останалото и сами ще го почувствате.

Гледайте!

Advertisements

%d bloggers like this: